Навън е есен и натежалите листа бавно падат.

Есен е и в моето сърце и причината си ти.

Два свята сме аз и ти!

Аз съм западът, а ти изтокът.

Но една съдба пътя ни чертала

и за един миг от вечността мен и теб е събрала.

Ала миг дори ми стига да разбера,

че ти си мойта сродна душа.

Цяла пропаст от история, култура, километри ни дели,

но любовта няма граници!

Твой двойник намерих

и всеки ден с очи го търся в тълпата,

за да може поне за миг да спре тъгата.

Взирам се в него с надеждата да си ти,

но мираж е само това, уви...!

Търся го с дъх затаен и се питам дали и ти търсиш мен!?

Но вярвам,

че като горска пътека от есенни листа

нашата любов ще намери златен път към вечността.

В таен кът твойто име на скъпоценен камък издълбано

ще пази сърцето ми, дори и остаряло.

И дори и след смъртта

няма да угасне тази жар на любовта!