Любовен авангард
Мъжката се моля да си само моя -
не да си точна, като кобра, с пясъка в очите.
За да не ми се иска, с рими, друга да разголя,
когато съм самотен, в на нервите ми дълбините.
Ти се дърпаш - аз се дърпам, и така напред-назад,
в такт се клатим, по различни ноти.
Ти - мистична дева, аз - себичен психопат,
но си пасваме идеално, като луканка с шоколад... ха-ха.
Не сме обикновена двойка, а любовен авангард
и надали хората разбират, и затова ни провокират.
А истеричното надвикване е част от любовната игра -
скандален рецитат, един към друг ни интегрира.
На удобно си под кожата ми, гъделичкаш вените ми.
Ах, как обичам страстно да кипиш в мен.
Ти си моят ангел на промените,
началото и краят на съвършения ми ден.
© Михаил Попов Все права защищены