28 янв. 2008 г., 14:34

Любовен дъжд 

  Поэзия
1101 0 14

  Делят ни разстояния и гари,

  а  вън  вали, вали...

  И всяка моя дума те изгаря,

  а  в  мен  боли, боли...

  Делят ни пътища самотни,

  но ти  прости, прости.

  Усещам - безпощадно ме обичаш,

  но в мен  не спира  да вали.

  И всяка капка е мечта за пролет.

  Сълзите ми - копнежен зов.

  Потеглям  пак, във мен се  вричаш.

  а вън вали отчаяно любов.

© Дилианна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??