Делят ни разстояния и гари,
а вън вали, вали...
И всяка моя дума те изгаря,
а в мен боли, боли...
Делят ни пътища самотни,
но ти прости, прости.
Усещам - безпощадно ме обичаш,
но в мен не спира да вали.
И всяка капка е мечта за пролет.
Сълзите ми - копнежен зов.
Потеглям пак, във мен се вричаш.
а вън вали отчаяно любов.
© Дилианна Димитрова Все права защищены
Любовен дъжд...нежна поетична мелодия.
с обич, Дилианна.