Глътка от живият пулс на сърцето,
който задавя понякога.
Шеметна дързост, да бъдеш себе си,
без някого, някога да нараниш.
Можеш ли този коктейл да приготвиш?
Можеш ли после да го преглътнеш?
Колко любови ще премериш,
без коктейла ти да загорчи?
От себе си давам ти всичко,
колкото искаш, просто вземи.
И не дозирай болката, моля те...
Все едно нека боли.........
Нежна , и желаеща мога да бъда .
Ала се чудя, кой ще ни пълни
чашите, щом питието привърши ...
Само не искай безразлична да бъда
тя ми остана една, нежната обич.
Този Любовен коктейл от мечти.
© Евгения Тодорова Все права защищены