Едно премигване и вече те обичах!
Защо си толкова влудяващо красива?!
Излизаш от водата влажна и щастлива.
Изящество, неземна дива.
Очите ти, по-сини от морето!
И знам, и то е влюбено във теб.
Но няма шанс, пред мен, “момчето”,
на мене ще дадеш обет!
Усмивката ти е любовен стих!
И в нея себе си открих.
С копринен поглед нежно ме погали,
а той от слънцето по-топъл беше! ...