15.10.2017
Любовен стих дали написах?
Създадох си една повеля -
да не докосвам женен мъж !
Да мра за него и да го лелея -
да не помислям ни веднъж:
че бъдеще ще имаме съвместно,
че ще съм делничната тръпка,
че ще деля със друга нощите му лесно,
че ще го дам на друга за минутка...
Защото съм от ревност изтъкана,
защото трябва да е само мой!!-
Това живот ли ще е или рана,
това дали ще изтърпи и той?!..
Но,все пак радвам се да ме ухажват,
да ми говорят много нежни думи
и всеки миг да ми показват,
че мои ще са нощите безумни...
Че съм за него - най-единствена,
че съм в очите му - страхотна,
но каже ли"ще дойда пак"-ще е безсмислено,
защото след това ще съм самотна...
И... ако аз за миг дори не устоя
и се отдам на неустоима тръпка -
любовница ще трябва да се нарека -
ще ме убие грозната постъпка !!..
Не се залъгвам,че така .."за малко"
ще се порадвам на това внимание!
Фатално ще е,защото,/много жалко/ -
не ще да има край това желание...
Ей, праведна излязох май, бая!
е,не,де,не !Тук -там и аз греша!
Нали съм земна,че и по света видях
такова "разнообразие" за своята душа!!
Това,което съм написала
е просто само стихоплетство!
Да чувствам гъдел от любовна мисъл,
дали се пише мъчно или много лесно....
От героинята - се разграничавам,
защото хич не мисля да обещавам!!
А дали сега любовен стих написах ?
Може би, но надали! Не мисля!!...
© Ирина Филипова Все права защищены