Аз седях под бялата бреза -
немощен, отпаднал, безсилен.
Мракът изцеждаше мойта душа -
като болест ме мъчеше силно.
Борих се с него, но той ме надви,
не се предавах, сърцето застина.
него сякаш го съдбата рани,
болката мощна му бе нетърпима.
Отчаян не можех да вдигна глава,
от болка душата ми не смогваше,
принуден да тъна в мрак, в нищета,
духът ми за милост се молеше. ...