12 февр. 2010 г., 11:29
Някъде, някога... в южно градче,
гнездо китно свило в Балкана,
мечти във окови пристегна момче,
провождайки свойта любима!
Във тихо съчувствие... или от тъга,
дъждът се разплиска неканен,
разкърши природата морна снага,
безсилна в житейските драми.
Сега след години... май десет почти,
той пак я видя и... възкръсна,
във мрачния ден чак снегът заискри,
а камък сърцето търкулна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация