Любовни р(е)волюции.

През октомври няма революции,
единствено в леглото ни - война..
Упрекваш ме за нощните полюции,
а в твоите оргазми си сама...

Есента е още топла за юрганите,
телата ни са с летния си тен,
ще бъдат ли любовни ураганите,
когато зимата ни смръзне в плен?...

Виновни ли сме? Времето летяло...
В небето мерим сила със криле,
доскоро бяхме като цяло,
а днес сме като птици със ръце...

Но... нищо!... Няма да летим!
И нека става по-студено!
Ела до мен, ръката ми вземи,
кръвта ми топла, виното - червено...

За теб да пием, и за нас!
За всичкте любовни ревлюции!
А после... да се любим до захлас,
ще те обичам, като в мъдрост на Конфуций!...

Д. Антонов (diester)
https://www.facebook.com/URBANPOETRYSOCIETY