Всяка нощ сънувам съня ни,

вълнение бликва в моята душа,

хиляди терзания обземат ума ми

и все не мога да реша!

Любов ли беше, живот ли беше, или мъгла?

Сънувам нежните целувки, тихите слова,

бленувам  тръпката позната, щом погалеше ме с ръка!

И колебания, и намерения, и съжаления

разкъсват безпощадно моето сърце,

а някои казват: "Щом любов е, тя не може просто да умре!"

Тогава, щом е жива,

щом вижда, че не съм щастлива,

защо побягна, а не спря?

Ограби ми душата и

тръгна си на сутринта!