Повторна нощ... сънят от мен избяга,
това ли е поредната награда
за чувствата ми хаотично бледни,
несечени, изпращащи надежди.
И мислите... накъсват ме на части,
във себе си усещам тленна влага
от повика на теменужените нощи,
олтарно, аз разкайвам се на прага.
Във риск живея... и време вече няма,
от него съдникът не ще избяга,
не ще ме очертава без приличие,
палачите живеят в безразличие. ...