Ако знаеш, че във мен бушува лава,
ако знаеш как душата ми огрява,
ако знаеш колко силно може тя да страда,
ако знаеш нощите ми как отравя,
ако знаеш колко дни аз тебе чаках,
ако знаеш как аз тихо скрита плаках,
ако знаеш само аз по тебе страдах,
ако знаеш колко много и за тебе наранявах.
He, не знаеш ти, че в мен бушува лава,
нито знаеш как душата ми отравя
и ако не беше скрита в мене тази вяра,
че сърцето ми не ще вечно то да страда,
то навярно бих останала в забрава,
открила ненадейно, че ти си моята последна гара.
© Алисън Все права защищены