Загуби ти любовта ù,
между вас всичко е вече история,
ти си причината за мъката в деня ù,
нейната решителност - ти пребори я.
Ти остави я, сама тя остана,
чувайки твоето име, започваше дa плаче,
с пламтяща, инфектирана рана,
тя беше мое душевно близначе.
Когато друг се влюбваше в нея,
раната пламваше и до скоро още гореше,
ти като буря сърцето ù отвея,
помня как безмълвна до мене вървеше.
Моето рамо с времето свикна
да попива невинни сълзи,
животът ù - бързо угасна и накрая стихна,
до мен с отворените си сиви очи.
И тази година на същата дата
посетих това, което остави ти палача,
добрите винаги ги поразява съдбата,
тя почина любовно сираче...
© Серафим Аянски Все права защищены