Тя е миг,
на радост, тъга,
на слънчева пролет.
На дъжд и дъга,
на сърцето в полет.
Да, това е тя,
Любовта.
Тя е миг,
на щастие, ревност,
мълчание, вик.
От дълбоката древност,
човек е велик
и дарен е с вечност,
щом не живее зад зид,
зад безкрайна стена.
Да, това е тя,
Любовта.
За нея се молим
от сутрин до вечер.
Какво е не знаем
и все е далече.
И щом някой в нас,
безумно се влюби,
за по-малко от час,
магия се губи.
Бягаме, и ти, и аз
не помагат цветя,
нито звезди, луна,
да, това е тя,
Любовта.
Тя е миг,
на уют, тишина,
на болка и нежност.
На мрак, светлина,
на край и безбрежност.
За човека е всичко, това е тя,
Любовта.
Явор Перфанов
17.10.2019 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Все права защищены