13 июн. 2008 г., 06:46

Любовта 

  Поэзия
854 0 19
Любовта, дето носи сезоните
и се ражда след всяко усещане,
не заспива, а диша във спомени,
за да бъде завинаги вечната.
Любовта, дето спира във времето
и превръща във младост годините,
не познава страха от изчезване,
а безспирно напомня, че има я.
Любовта, тази обич, голямата,
от сърцата изтръгнала разума,
тя остава несбъдната, чакана,
но от нея по-истинска няма.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??