vanila_n (Виолета)
51 1272
9 июл. 2007 г., 13:39

Любовта 

  Поэзия
676 0 6

ЛЮБОВТА



Мечтая да повярвам аз отново,

че щастие дарява любовта.

Щом ненадейно, искрена, спонтанна,

похлопа тя на моята врата.


Да повярвам в силата и аз мечтая,

унищожаваща лошите неща.

Прелитаща над бариери,

надмогваща преходността.


Да повярвам, че не се съпътства

със сълзи и страдания.

Че не е илюзия, разбита -

без милост от реалността.


Че не е просто мит, а съществува

не само в романи, стихове.

И хората я възхваляват,

в действителност, не в редове.


Да повярвам искам много, но не мога.

За жалост друга е действителността.

Щастие дарява мимолетно,

а сетне: мъка, болка, празнота...


© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав стих..много добре си я описала точно такава е любовта.Поздравявам те!
  • "Щастие дарява мимолетно,

    а сетне: мъка, болка, празнота..." Стига де-не винаги е мимолетно
  • мерси веси,дано.
  • Хареса ми стиха!
  • Така е Маги,просто понякога,ще ми се да вярвам че може би,има Любов,така наречената "вечна",защото иначе остават много,много дълбоки следи,когато си отиде...
  • И все пак , любовта е най - красивото нещо , което се случва на хората! Добре дошла , Ванилче!
Предложения
: ??:??