Любовта
Тя влезе, тръшна външата врата,
(резето даже звънко превъртя)
и се намести в мен, уютно, топло
и песен дългочакана запя.
Прегърнах я, прегърна ме и тя.
В омая полетяхме, дълго време.
Но... тъжна е тя, Любовта,
когато в крадени минути стене.
-------------------------------------
Как иска ми се да летя,
високо във небето,
където разумът е спрял,
на Любовта в сърцето...
© Криси Все права защищены