Поредният ден като ден в календара.
Навярно отрано на някой сърдит -
под калния счупен чадър тротоарът,
подгизнал, намусен, дъждовно кънти.
Една валентинка, подгизнала също,
валя се в локва от плоски лъжи.
Не джобът, от който е паднала, скъсан е,
а мъжката чест е съдрана. Уви!
Забързан, разсеян, пред мен минувачът
дори не разбра, че я стъпка. С душа.
Балон, захаросан, държеше в ръката си,
с надпис "обичам те". Нека греша, ...