Как искаш аз да те забравя,
след като лъжата ти диря оставя.
Очите ти по-мили от тези на дете
заплениха тъй подло моето сърце.
То бие за теб и се кълне,
че само тебе ще обича и зове.
Обичаше ме ти,но така те нараних,
че всичко хубаво в теб унищожих.
Ти сърцето си ми подари,
но узна че то на друг принадлежи.
Болката ти беше тъй ужасна,
че любовта ти в миг угасна.
Не разбрах кога и как,
но всичко в мене стана мрак.
Ти отиде си без да разбереш,
че запали сякаш в мене свещ.
Нейните пламъци така се разгоряха,
но твоята любов и обич
вече не за мене бяха.
Настъпи време ти отново да си с мен,
но вече нямаше го онзи ден,
който беше тъй благословен.
Не беше останала една любовна капка дори,
а сърцето ми как от това ме боли.
По-добре си отиди сега,
даже още на мига.
Не искам и не мога аз да взимам
Любовта ти, която вече не я имам.