Толкова  отдавна  те  обичам,

в  сънищата  ми  пристъпваш  бавно

и  изчезваш  без  следа,

а  сърцето ми крещи  от болка  на несподелена  самота.

Ръцете си  протягам  да  докосна

струните  на  нежната  душа,

но  заключил  си я  здраво

зад  жестове и думи от стоманена  врата.

Аз  препускам  с  диви  коне  към  душата  ти,

яхнала  най-буйния  тъмен  жребец

и  нося във  себе  си нежност  за теб.

Аз  искам да разбия  тежките  ключалки,

клеясали  от  влагата на  нечии  сълзи

и  да  намеря  кътче  във  сърцето  ти,

видимо  единствено  за  моите  очи.

С  водопади  от  любов  ще  те  изкъпя,

с   огнена  лава  от  страсти  ще  те  изгоря,

но  само за миг,  само  за  миг  позволи  ми

да  прекрача  тежката  стоманена  врата.

***    ***    ***