В 3 часа през нощта, не спя, а гледам тавна.

Стоя и си мисля ...

Това ли е любовта....

Непостоянна, вечно изменчива...

В единият миг нежна и топла, обгръщаща с уют и спокойствие....

А в следвщия - хладна, студена.... гневна и яростна,

безизразно слушаща как сълзите ти капят...

Стоя и си мисля ...

Аз ли съм се объркала 

В детска фантазия, в приказка ли съм си живяла ...

в утопия, в блян, в лъжовна измама....

Това ли е любовта на големите, на успелите, на заетите,

на онези, които имат нужда да си починат....

... та дори от самата любов ...

Сълзите ми капят... 

Стоя и си мисля... 

Часовникът се върти... 

Дано да успея да стана след малко, че имам да давам любов...

Онази, която вечно извира, 

онази на малко дете, 

онази, непознаваща що е изменчивост,

онази, за която копнее всяко човешко сърце... 

Онази любов.... обгръщаща с нежност,

любов, която прилича на дом 

Онази, която ухае на Вечност 

Която е топъл, уютен подслон...

...Ако такава е любовта на големите,

аз искам да си остана вечно дете...

Любов да кипи и във вените...

и любов, вместо сълзи от мен да тече...