Любовта ни ръцете си скръсти
Отдавна вече не стъпвам на пръсти
в тишината бяла на твоите сънища.
И сякаш любовта ни ръцете си скръсти
и седна да чака да стане пак бликаща.
Престана да пада прашец тичинков
по върха на искрено влюбените ми мигли.
А ти - вече така далеч и варовиков,
отстъпи и само своите си грижи затегли.
Не ляга вече душата ти в скута ми
и няма нужда до полунощ да я галя.
А аз скрих с плътна завеса мечтите си ...