Като славей тя пее, вечно лети и гласа си не може да скрие...
Защо да се гледаме без да се гледаме...
Защо да се обичаме без да се обичаме...
Защо да дишаме, без да диша сърцето...
Защо да страдаме, без да се радваме...
Защо да не чувстваме - за това живеем?!
Защо да не прегърнем звездите и лъчите?
Защо да не превърнем болката в щастие?
Защо да не усещаме душите си в една...?
Нека извървим пътят си, обичащи заедно...
Нека да нарисуваме тази вселена заедно...
Нека да очертаем цветовете на топлината... ...