Татянка (Татяна Начкова)
76 91
12 апр. 2007 г., 10:16

Любовта погубва-1 

  Поэзия
899 0 5
1.Тя беше ангел - не небесен,
божествено се движеше сред нас.
Животът бе за нея просто песен,
и участ, и любов, и страст.
2.Изпратена от бога като дар,
размекваше най-твърдите сърца.
В очите чисти - плам и жар,
в сърцето - нежна доброта.
3.Получила добро образование,
завършила училище с отличен,
от всичко плътско адско въздържание,
видът й външен - хубав и приличен.
4.Обноските й, всички маниери,
перфектни, пълни с красота.
В един прекрасен ден любим намери
и даде му най-святото - девствеността.
5.Но той не виждаше във нея нищо друго,
освен обект на плътски възклицания.
Обичаше го тя до болка, до полуда,
а той се чудеше с коя да се захване.
6.Така от ангел, стана тъжен демон,
живеещ с мисълта за отмъщение.
Като заплаха страшна, като облак черен,
тя заживя сред хорското презрение.
7.За първи път обикна, а я нараниха
и озлобена тръгна към света.
Мечтите й, най-чистите, разбиха,
загуби вярата си в любовта.
8.И като мъничка стрела
пристанище намираше във всеки.
Приспиваше със някой вечерта,
напиваше се в нощни дискотеки.
9.За да можеше и тя да нарани,
да види как е, за да го усети,
да види как момчешките мечти
потъваха в най-глухите пътеки.
10.Да види как във нейните крака
и най-големите мъжкари падат,
да чуе как в ушите й шептят,
че заради нея, най-добрата, страдат.
11.За да почувства през нощта,
че някой някъде обича,
да легне с него, а на сутринта
след другия желаещ да затича.
12.И мъката във чашата удави,
"приятел първи" стана й тревата,
тя само караше я да забрави,
че някога във сълзи бе облята.
13.Във скромното ми стихотворение
вий търсите голямата полука,
че   любовта е не само изцеление,
но може да те хвърли във боклука.

© Татяна Начкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??