На ангелско крило извеза
лика ми снежен, на девица...
във сигурност... не се попита
дали това съм аз... светица!?...
Такава виждаш ме... усещаш
по-бяла, нежна и невинна...
с рисунък огнен ме обгръщаш,
опиянен от ласка дивна...
И вдишваш с трепет аромата,
излят от устните... с въздишка,
изгубваш дири във недрата...
от страст безумна и най-чиста...
Даряваш ми се без резерви,
заключил бледо суеверие...
отричаш лошите легенди,
лишен от всяко притеснение...
И без преструвка ме обичаш
с първичност дива... чак боли.
Изконни истини... изричаш
и предразсъдъци рушиш...
.......
Повярвах! Любовта го прави
изчиства всякакви съмнения...
Тя с неизвестни не борави
във сложните си уравнения...
26.07.07 г.
© Деси Инджева Все права защищены