Срещнах те по люляково време.
Люляков бе погледът ти чист.
Закопнях от него да си взема
ненагледна, засияла вис.
Гледах те, не вярвайки, че може
да те имам някога до мен
и тревата да ни бъде ложе,
да не знаем, нощ е или ден.
Ти посегна с люлякови длани –
грабна ми сърцето изведнъж.
Люлякова грейна любовта ни
като клонка след априлски дъжд. ...