Със страх докосвам Черната тетрадка –

ами ако оттук натам за нея нищо не е гладко?

Ами ако не оправдая "Цветното" и име?

А ако взема да я " изпоцапам"?

Защото – Небеса – Ако започне да "бълбука"

и може би – омърлям всичко тука,

та след това – току-виж ферментирал

а тоз процес – не може да се спира?

А ако Музата, която ми я връчи

току-виж ме накара да се мъча –

от Първите слова не е доволна

та да се чувствам доживотно болен?

И няма ли един човек да има

от първите слова да е обиден,

че не формират стихотворна рима,

че са нахвърляни в стил "леко крими"?

Та – затова – оставям "Черната Тетрадка"

и шепна си: "Дай Боже – Гладко

да дойде одобрение сега –

та продължа да " драскам" без петна!