Беше спешен случай, затова
ти кръвопрелях от обичта си.
Пи тъй, както гълта дъжд земя,
бръчките от суша да накваси.
Лятото по спешност полудя,
свирейки, припадаха щурците...
Нечия невидима ръка
шиеше гирлянди от звездите.
Бях глухарче, Вятър ти ми бе,
решеше косите ми с целувки.
Сянката - една, телата - две,
скъсахме 100 чифта със обувки...
.........................................................
Казват, всеки миг е уникат.
Кой ли може миг да застрахова?
Но проклет магарешки инат
дубъл-оригинал си патентова.
© Гергана Иванова Все права защищены