Разчупи ти тежките окови на страха и опасенията. За тебе съм загадка чисто нова, не си налагай ти сама ограничения. Върви разголена сред океани от въглища, от облаци, от пепел. И след това от уплах запъхтяна, ела да си устроим забавление. Във езеро от мислите си ние да посръбваме нектар от диви кестени и от бесни върколаци да се криеме. Защото мислите на хората са девствени. Пък защо да не запеем на гората песните? Или на дървета да висим по клоните. И от говореща светулка стреснати да разберем, че са ни свършили патроните. После в моята хралупа да се сгушиме и да търсиме в цветята горски феи, да крадем от небесата, страшните, да бъдем с тебе заедно злодеи. А вечер, щом се спусне алчната, със лампи от неони да си светиме, ти да си в лицето ми вторачена и двамата в нощта да се превърнем в грешници. Да се събудим като риби във Атлантика, да плуваме из разни водорасли. ... ах, колко яд ме е, че няма хич романтика, в това, че двамата със тебе сме пораснали... Че на нас не са известни на гората песните, че ний не сме делфини, а сме хора, че ний не сме герои, а сме грешници и че всички грешници отиват във затвора. Че го няма веч при нас това ухание, няма го и полъхът от мисли чисти и ни липсва и на двамата желание да бъдем във живота си магьосници...
Прочетох всичките ти стихове, които си публикувал досега. Малко е да кажа, че съм впечатлен от водопада на чувства и идеи, които блика от всеки ред, и не само това - от високата художествена интерпретация и рисунък на битието и това, което ни вълнува и тревожи.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.