Стара, черна вещице,
направи черна магия,
дай ми нож, вино и напев
и ме гледай как дивея.
Прокълни ме,
вечно да желая нощта, да я искам
и отпивам от нея,
да се взирам в черното небе.
Покани и други,
направи си пиршество от души,
почерпи се от нашата енергия,
и превърни я в магия.
Заключи същността ми в дървен сандък
и я пази; когато решиш - ме пусни,
като черна сянка, над града,
за да усетя отново нощта...
© Атанас Къшев Все права защищены