22 июн. 2012 г., 21:31

Магия за любов 

  Поэзия » Другая
658 0 4

 

Днес бях във Царацел.
Преминах по пътечките,
разпръснали навред
оранжеви цветчета
сред младата коприва.
Игриви, люляците светеха
между лескови храсти
и стебла бодливи.
А склоновете необятни,
във всичките нюанси на зеленото -
от крехкосветлото
до синкавото на далечни борове,
се спускаха към блатото,
където оглушително,
един през друг,
надквакваха се жабешките
хорове.

 

Ту капки дъжд,
ту силно слънце,
после студ,
отново дъжд -
променливото време
ми напомни
чувствата,
които с теб изпитвам
напоследък.

 

Заслушана
в брътвежа на реката,
там долу в ниското,
едва успявах да
си чуя мислите,
които, разпилявани като мъгли,
навред се рееха.

 

А онзи, слънчевият лъч,
пробил си пътя към земята
през гръдта на облака,
за миг ни свърза
и с космическото си око
ни омагьоса.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??