Понеже аз съм стръкче топлина,
а ти си зима, толкова студена,
дали ще пламна в сняг или слана,
дали ще пламна в сините ти вени?
Дали ще стана твоя светлина,
дали ще ме превърнеш в огледало,
в което да се гледаш без вина,
а аз бъда мъничка и бяла?
Ръцете ти дали ще бъдат дом
за моя стих, среднощно недописан,
дали в сърцето ти ще вляза с взлом
дали в сърцето ти ще имам смисъл?
Не знам дали се питам само аз
защо светът събира ни различни?
Магнитно се закачам в твоя хаос
и още по-магнитно те обичам.
© Деница Гарелова Все права защищены