В душата си магьосница крия
с вълшебства от феерна мъгла,
и тя като приказна фея
омагьосва ме със свойта тъга.
Тя е магьосница, но тиха и кротка,
прегърнала свойте смели мечти,
лети тя в простора, в безкарая,
в нощта, със мрежа от лунни лъчи.
Тя е магьосница, примамваща, млада,
със магии във своя свят разпилян,
звездите нейни сестри са в небето,
нейн завинаги е небесният храм.