Хаотично движение,
изгаснала мъртва материя
тъкае безвремие.
Вакуум самотен,
прегърнал звездите
крепи измерения.
Запълвам космоса с мисли
и чакам прозрение.
Повтарям си мантри
и светят стените във бяло,
огледално махало е спряло,
огледално махало,
огледално махало,
не знам от къде си разбрало,
че нямат звездите край и начало.
© Йордан Серафимов Все права защищены
Любо