samotnata_x (Надя Стоянова)
183 197
5 окт. 2007 г., 13:56

Махалото отмерваше секунди 

  Поэзия
564 0 5

Махалото отмерваше секунди,
отмерваше сълзи и трепети дори...
То тактуваше, а аз стареех
и от ритъма вече боли...




Тялото бавно умира,
басът разлива се в мен...
Кръвта в тишината застива,
а животът е тъй уморен...




И пак заставам пред него,
пред махалото Живот.
Със сърцето ми за малко спират
и усмивката застива, но с любов!

© Надя Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??