Затворена самотата в окръжност,
върти се там до безкрай.
В очите се стелят мъглите.
Дъждовен месец е Май.
И няма литнали птици,
кръжащи в синевата над мен.
Лежат под краката мечтите,
мокри, върху черен асфалт.
Този месец изтъкан е от облаци
и несбъднати слънчеви дни.
На заем взел е душата ми.
И въздиша над мен. И боли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация