25 мая 2016 г., 20:26

Май 

  Поэзия » Другая
487 0 0

Не се наплака.

Понякога очите си избърсва

с небесно синя кърпа.

Понякога раздърпва облаците бели

и мята сивите къдели

над пълната с очакване земя.

И там отгоре гледа -

земята е чадър.

Не се наплака.

И що така? 

И докога?

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??