Майчице моя,
единствена, родна!
При теб се завръщам и с обич прегръщам!
На прага стоя,
прекрачвам бащиното огнище,
попило с топли устни потта и сълзите на дедите.
Спомени рукват,
стените пропукват от шепота тих на предците.
Тук се родих,
планината, полята пребродих нашир и надлъж,
раснах, мечтах,
любих и страдах неведнъж.
Майчице моя,
родна стряха на изтерзаната ми душа!
При теб сега се завръщам,
да почувствам ласка и доброта!
© Василка Ябанджиева Все права защищены