Лястовичета мънички
вирят от гнездо главички.
Гладни човчици разтварят,
да цвърчат се надпреварят
и зоват неспирно: „Мамо!“
Да порасне най-голямо
всяко лястовиче иска.
„Мамо, дай на мене!“ – писка.
А когато дойде есен
и заякнат, с волна песен
ще поемат път далечен.
В африкански юг напечен
ученици ще са всички.
Мъничките лястовички
ще се учат, за да станат
утре майчина отмяна.
© Борко Бърборко Все права защищены