Всяка крачка към твоята стая
е поредна частица умиране.
Празна вече e. Пуста е, зная...
По стените тъга е бродирана.
Сутрин плахо вратата отварям
да те зърна в завивките сгушена,
но надеждата малка догаря
в този миг, и сълза се промушва
през ресниците мои и хуква
да остави поредния белег -
малка бледа пътечка по скулата,
сбрала болката цяла по тебе. ...