svetlitschka (Светличка)
559 4813
16 июн. 2021 г., 08:55

Майчини тегоби 

  Поэзия
253 3 11

Отцежда капка подир капка

от наранената зеница

небето. Сивата си шапка

догонва вятър с плащеница

 

развята – знаме подлудяло,

пронизва дървесата зимно.

Трепери бѝло побеляло,

осъмва махалата димно.

 

За лято бяха закопнели

цветята и тревите тучни,

но облаците долетели

заливат ги и тътнат звучно.

 

Изплаква майката природа

тегобите от сеч човешка.

Макар да сме от зла порода,

обича смъртната си грешка.

 

© Светличка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Стойчо! Поздрави и от мен!
  • Сурова присъда ни отрежда бъдещето...
    Колкото повече будни гласове, толкова е вероятно да опазим баланса между природата и човека!
    Поздравления, Светулка!
  • Благодаря ви за съпреживяването!
    Скити!🌱 Вики! 🌱 Пепи!🌱
  • Умееш в духа на символизма и романтизма да придаваш красива образност! Поздравления!
  • Не знам дали ни обича, но още ни търпи. Хареса ми!
  • Светулче, хубаво е, със страхотен финал!
  • Благодаря, че поспря, Ирка! 🌱
  • Страхотно е, поздрави!
    И описанията достоверни, и поантата страхотна!
  • Майката е вярна на дечицата си до гроб, но дано не се стига дотам, да се надяваме на повече разум у човека, отговорен за климатичните промени.
    Мини!🌱 Иржи!🌱
  • ...а като майка, тя обича убиеца си- човека... И му е полезна и му служи. От заглавието не подозирах, че тя ще е действащото лице, което ще е толкова благородно, че ще "обича смъртната си грешка!"! Колко мъдро си го написала, Светличка !
  • Майката природа, не плаче без да има за какво, само че ние още не сме се научили, да я пазим. Стихът ти е много истински и навява тъга! Дано тези сълзи, провокират доброто у човека, ама на дали! Поздрав!
Предложения
: ??:??