Уж, нарисувах цветенце за теб,
с най-пъстрите боички от дъгата,
а то разцъфна в златен слънчоглед.
Поливай само с обич (от душата).
В бележка ти написах "Звездопад".
Забодох я с карфичка на пердето.
Сега - мечтай на воля. Има как...
мечтите ти да стигат до небето.
По пътя ти поръси слънчев прах -
магия стара, от сърце и с вяра.
Да ти е светло. А когато падне мрак,
всяка врата пред теб да се отваря.
Сега върви! По-смело. И напред.
Светът те чака, за да го обичаш.
Дори далече, пак ще съм до теб...
(нали си мое мъничко момиче).
© Деа Все права защищены