Поредната Задушница е, мамо...
Свещичка паля... Нека да ти свети...
На колене до теб съм... Но те няма...
И празно, и студено е в сърцето ми...
Не вярвам аз, че само шепа пръст
след хората обичани остава...
Раздал ли си любов по своя път,
орисан си на светла незабрава...
Все още чувам топлия ти глас,
в съня съветващ твоето момиче...
Добре сме, мамо... Не мисли за нас...
Ти никога за себе си не мислиш...
Сега разбирам твоите тревоги...
Със твоя внук съм днес благословена.
Звездите греят с чуден майчин огън.
И майчинство е цялата вселена...
ВАНЯ СТАТЕВА©
© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены