Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
27 июн. 2017 г., 20:26

Майка 

  Поэзия
3544 25 29


— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. 
Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод.
Ако искаш седни, ала клетвите знай, че отричам.
Моят син е добър! Ще повтарям това доживот.

 

— Вече месец си тук. И сестрите се грижат за тебе.
Ти си в болница, бабо! Далеч е синът ти любим...
— Не ми казвай, дете, че съм станала вещ непотребна!
— Разпродал е дома ти и вече живее във Рим.

 

— Моят син? Разбери, късно снощи дойде да ме види!
Вече гоня стоте и съм слаба, но помня добре.
Обеща да ме вземе и с него в дома си да ида.
И асмите на двора ми каза, че днес ще бере.

 

— Нямаш повече син! Изостави те! Как го обичаш?
— Остави ме, момиче! Не вярвам! Махни се от тук!
За детето ми, лошо, заклевам те, ти не изричай!
Моят син е добър! Явно с друг си го сбъркала! С друг...

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??