Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
17 июн. 2022 г., 23:32

Майка ми – войната 

  Поэзия
590 5 6

Навярно майка ми – войната, е много хубава жена.

"Най-прелестната беше моя" – любовниците ѝ тръбят.

А аз съм грозен, боледувам. Но знам да пазя тишина:

получовешка, но безсмъртна. Там болките не ме болят.

 

Там името ми е красиво. Като целувка в утринта.

Навярно майка ми – войната, е мислела, че ще умра,

щом само него ми е дала. А после други ще платят.

"Мирът поскъпна!" – ще ми каже родилата ме да съм враг.

 

Защото други ще платят, прегръщам нейната вина

и я люлея вместо себе си. Все по-отчаяно расте.

Навярно майка ми – войната, е още хубава жена,

любовниците щом подмамва с едно изплашено дете.

 

По-грозен ставам, боледувам. И в тишината съм сирак.

Дори безсмъртното ми име не помни никакъв език.

Живея с болките отдавна. Почти превърнах ги в игра.

Играя с майка ми – войната. Не зная кой ще се спаси.

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??