Приличам ли на теб, кажи ми, майко?
Поглеждам ли те с твоите очи?
Вървях ли по пътеката постлана -
пропита с много майчини сълзи.
Осъмваше ли с мен, кажи ми, майко?
Душата ти трептеше ли от страх,
че няма да застана на вратата,
изричайки: "Аз знам, че закъснях".
Срамува ли се с мен, кажи ми, майко?
Ранявах ли те с думи и лъжи?
Разплаквах ли те, казвайки понякога,
че исках друга майка да си ти?
Целувам ти ръка... Прости ми, майко,
че бях не най-добрата дъщеря.
Разбирам те едва сега, когато
съм майка и на свои две деца.
© Кремена Стоева Все права защищены