В село Маймунци става панаир.
През лятото, в деня “Свети Илия”. Как и защо – сега ще ви разкрия! На времето в Маймунци, един поп - след като бил се навечерял с боб, измъкнал се от меката постеля и ръгнал в селото да си постреля. Това бил поп за приказ и за слава! Такива не се срещат оттогава! Такъв един е имало след туй в Кратунци, със триметров алилуй! Та слязал той от своята постеля и тръгнал в сèлото, по хладината, да постреля. На ъгъла край църквата се спрял, и два-три пъти силно изгърмял. След туй на друга уличка се спрял – там също два-три пъти изгърмял. Разхождал се натам-насам, гърмял, след туй се върнал, легнал и заспал. От гръмовете дрънвали стъклата, и хората напускали леглата и впервали очи във тъмнината. Но и на бухал да са ти очите, как черно расо ще се мерне в тъмнините? И всеки бил безкрайно удивен – какъв ли ще е този феномен! Небето е осеяно с звезди и нийде не се святка, а гърми! Край Челопеч, във тоз далечен ден, не е бил още погреб построен, а камо ли пък – и да е взривен! МаймУнчани, тревожни и безсънни, едва дочакали докато съмне, а после се събрали на мегдана и всеки бързал тази случка да подхване! И тъй плетат, и инак я разплитат – не става! Трябва попа да запитат! - Какво се чудите! - им рекъл попът. - Не гръм да имаше за вас, а сопа! Във грехове затънахте до шия! Такива изповеди слушам, че не знам - как сте си живи, а не пукнахте от срам! За вас ни петък, нито пости няма! Ни в плевниците, ни в полето слама неовършана вече не остана! Грешите всяка нощ и ден, и час! Защо гърмя нощеска, според вас? Защото днеска е “Свети Илия”! А пък Свети Илия е светия от тия, дето лесно не прощават на тия, дето често съгрешават, и с гръм и мълния ги поразява! И аз във тая нощ уплашен бях. Но щом утихна всичко и заспах, яви ми се в съня свети Илия: “Чуй божията реч и запомни я! На тези хора ти си поп! За тях ти отговаряш! Всеки техен грях на оня свят и върху теб ще ляга! Ти трябва все да мислиш и решиш, как греховете им да намалиш! Какви развратници сте – пази боже! Но тъй като съвсем без грях не може, за сèлото ви Господ разреши в една от нощите да се греши: след залез слънце на “Свети Илия”! И всички грехове, дори големи, от тази нощ – ще бъдат опростени! Едно е забранено и не бива: човек да пали, граби и убива! А който може – да се люби и беснее, докато първите петли пропеят! Но всеки, щом зората зазори, при своите роднини се прибира, какво е било – спира да приказва и божиите заповеди спазва - до следващата нощ подир година!” Това светецът рече – и отмина! ... Щом попът млъкнал, се започнала гълчава - над думите му всеки разсъждава. Един рече едно, друг друго каже – то всичко може ли да се разкаже! Завършило е всичко най-подир с: “Маймунчани да имат панаир! Да бъде на деня “Свети Илия”, във местността “Голямата кория”! И всяка къща лепта да даде – корията да се обзаведе със кьошкове, със пейки и пътеки - с удобни скътани места за всеки. И този панаир да се празнува, светецът както в свойта реч хортува!..” * Благодарим ти за ума ти, Боже! По-сладък панаир не е възможен! Ни "Бузлуджа", ни "Пленерът на Рожен", ни "Бачково", ни “Добруджански край” - не могат се сравнят със този рай! Не ги ли пуснат там, момѝте плачат! Кратунчанки и те най-много него тачат. А пък Винета, Куна и Калина, не са пропуснали нито година! И аз успявах нявга да намина, но мойто време безвъзвратно мина! |
© Ангел Чортов Все права защищены
Но щеше да е странно, ако не съм бил мераклия. "Как може да се спре онази сила, която нас самите е родила!"
Имало е обаче и по-големи мераклии. Нали прочете, че:
"Не ги ли пуснат там, момите плачат!"