Майната му на времето
Майната му на времето!
Да вървят по дяволите всички
минути,
часове
и всяко шибано денонощие…
И без това не мога да взема надмощие -
над всички тях…
Какво като отлитат
седмиците,
месеците
годините?
Нали са ни преброени и без това (гадините) ?
На кой му пука?
За бръчките,
за побелелите коси,
за торбичките - не за онези от неразградим полиестер, а за онези под очите от бързо разградима телесна материя…
Не!
Аз не съм просто материя.
Аз не съм,
крака,
ръце,
огънат гръбнак,
сънна артерия,
умиращи органи,
уморени очи (разбили толкова много сърца)...
Не съм скелета, който скърца…
Не!
Аз съм само Душа.
Една голяма,
непреходна,
вечна,
преминаваща през пространствата,
неразградима,
неуморима,
винаги млада,
красива
Душа!
И няма друго.
Всичко останало е измислено,
всичко е просто безсмислено…
Майната му на времето!
Нека си отлита!
© Живко Димитров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да оставим времето да се брои само!
И да трупа познание и предразсъдъци. -
Все него обвиняваме, а изглежда, че то не съществува, ние сме си го измислили за оправдание на това, че цикълът на нашата физична форма има начало и край.
-
Колко си прав, Живко! Душата остава и след смъртта на тялото. Много добре си я описал. И аз ще кажа, майната му на годините, важно е да живееш със хъс.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Понякога ми идва да го сритам, докато му благодаря за опита и мъдростта, които ми донесе. В този живот, в който даде шанс на душата ми.
После... Ще видим...Душата помни.