По крехкото зелено на тревите
е легнал май и приказки сънува.
След дълга зима, разпродала дните,
едно небе във синьо колко струва?
Разлистено дръвче - само вселена,
от слънцето си шие нова риза,
кипи животът в старите му вени
и рой пчели в душата му навлизат.
Простира облак мокрите си дрехи
по улиците, сякаш че е скитник.
А утрото оглася звънко всеки
храс с люляци, прегърнати на китки.
И вятър от студа парченца кърши,
препраща ги на зимното отвъдно.
Светът, разбрал, че няма как да свърши
на май щастливо сънищата сбъдва.
© Деа Все права защищены