Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
29 апр. 2009 г., 20:13

Майсторът и розата 

  Поэзия » Юмористическая
740 0 14

                (провокирано от М и М на Зем... :) )

Дланите ти, дланите ти парят,
а очите ти от жаждата изгарят.
Майсторе, душата ти трепери
пред олтар от маргарити бели.

Стръкчета надежда посадил си
в илюзорните дантелени мъгли...
Пътя, сам ще го намериш, но пази се.
Трънена любов във мене спи.

Нея не събуждай, че ще стихне
мъжката ти лудост, ще я избода.
Нямам си очи на маргарити...
с бяла обич да те запленя.

Аз съм пищна, майска роза,
с цвят на залеза от кадифе.
Кестените плачели... на кой му дреме,
ще ти грабна и сърцето, като две и две.

Та на четири крака да лазиш
пред лехата ми, утъпкана за теб.
Пък тогава, ако не заплачеш...
майстор си, и то какъв... с късмет.



© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??